Становище на Тракия икономическа зона по Проект на Закон за индустриалните паркове
ДО
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ –
С О Ф И Я
На вниманието на Работната група по подготовката на Закона за индустриалните паркове
СТАНОВИЩЕ
от: Пламен Цветков Панчев –
Изпълнителен директор на „Тракия икономическа зона“ ЕАД, ЕИК 115861678.
ОТНОСНО: Проект 2020-03-11 на Закон за индустриалните паркове (ЗИП).
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
С изключително задоволство участваме в общественото обсъждане на подготвения от Вас Проекто-закон за индустриалните паркове. Собствениците и екипът на „Тракия икономическа зона“ ЕАД, ЕИК 115861678 планираха и изградиха първите индустриални зони след 1989 г. при новите обществени и икономически условия. Несъществуващата и/или силно ограничаваща, противоречаща си и непригодна нормативна база, беше най-сериозното ограничение за изграждането на Зоните и привличането на инвеститори в тях.
През последните години инициирахме и участвахме в приемането на редица нормативни промени, които бяха извършени за разрешаване на конкретни проблемни ситуации, и бяха включени в различни нормативни актове. Този подход (въпреки че разрешаваше конкретни единични проблеми) се оказа неудачен, поради което считаме за правилно решението за създаване на специален закон, целенасочено и систематично уреждащ материята.
Приветстваме и подхода по подготовката и обсъждането на този закон. Индустриалните паркове/зони са еманация на развитието на стопанския живот. В тях са включени взаимоотношения между почти всички стопански дейности, които следва да функционират хармонично и в синхрон. Привлечените от Вас специалисти от различни области, предоставената им възможност да изразят професионалното си становище и да направят предложения, всестранното обсъждане на тези предложения е гаранция за приемане на качествен закон – закон, който за продължителен период, устойчиво и прогнозируемо да урежда обществените отношения.
След запознаване с горепосочения Проект за ЗИП, Ви представяме следното становище, с включени в него приложения:
- В чл. 2, т. 1 да се включат и екологичните производства, при което текстът да придобие следния вид:
„2. създаване на благоприятна институционална среда за екологични производства, иновации в производствени дейности за развитие на производства и услуги с висока добавена стойност и подобрени условия на труд и за подобряване на икономическата ефективност на предприятията;“
Мотиви: ИП следва да са водещи производствени центрове във всички съвременни направления, вкл. и в екологичното производство, с оглед улесняване на прехода към „зелена икономика“.
- Чл. 4, ал. 2, т. 1 да се допълни с второ изречение, със следното съдържание:
„Урегулираните имоти, от които е образуван Индустриалният парк, може да нямат обща/и граница/и, но задължително следва да имат транспортно-комуникационна или функционална връзка.“
Мотиви: Напълно реално е ИП да се изгради от поземлени имоти, които не са гранични (напр. разделени през път, канал, друг вид поземлен имот, който да не е възможно да се придобие от собственика на ИП и др.). В този случай, не може да се отрече правото на Собственика да проектира и създаде ИР, при положение, че при урегулирането на имотите в него е налице транспортно-комуникационна или функционална връзка. Това решение, фактически ще разшири изключенията, предвидени в чл. 7, ал. 3.
- В чл. 18, т. 4 следва да се предефинира понятието „частен“ ИП, при което да получи следната редакция:
„4. Частен – когато собственик е юридическо/и лице/а, регистрирани като търговец, както и техни обединения по смисъла на Част Първа, Глава Осемнадесета от Търговския закон. В частния ИП е допустимо да са включени и държавни или общински имоти, както следва:
- урегулирани поземлени имоти, в които ще се извършва стопанската дейност от Инвеститорите;
- имоти по чл. 7, ал. 3, представляващи вътрешна инфраструктура.
Мотиви: 1) В „частния“ ИП следва да е възможно наличието на УПИ – частна държавна/общинска собственост, които да се ползват, респ. придобиват, от Инвеститори. Тези имоти ще се ползват, ведно с имотите на „частния собственик“, при условия и ред, определен в договора, сключен с Оператора.
2) От законовото изискване техническата инфраструктура да е собственост на Собственика на ИП е предвидено изключение, посочено в чл. 7.3. Напълно нормално е тази инфраструктура да се развива, ведно с развитието на ИП, при което да се придобиват нови права на собственост (напр. при разширяване на улична регулация) или да се придобиват ограничени вещни права (напр. сервитутни права на името на Общината за прокарване/разширяване на ВиК съоръжения, на имота на Електроразпределителните или газоразпределителните дружества. Предвидените в ЗИП фигури на Оператор на затворена електро/газоразпределителна мрежа са опционни – на територията на ИП е възможно да функционират на общо основание и лицензираните предприятия – доставчици.
3) Поради голямата предвидена площ от ИП, както и поради корпоративни съображения, следва да е допустимо собственик на ИП да е обединение от търговци. Въпросите за изграждането и ползването на вътрешната пътна (и друга техническа) инфраструктура, доколкото не е публична собственост, могат да се уредят с правни инструменти. Аргументът, че някой/и от членовете на обединението може да се разпореди с имотите си не е решаващ, доколкото и за самия Собственик няма ограничение да се разпореди с имотите си, вкл. с всичките имоти.
В този смисъл:
- в чл. 8, ал. 2, изразът „…, както и юридическо лице, регистрирано като търговец.“ следва да се замени с „… както и лицата по чл. 18, т. 4.“
- в чл. 8, ал. 5, изразът „Когато собственик на индустриалния парк е юридическо лице, регистрирано като търговец, …, да се замени с „Когато собственик на индустриалния парк е лице по чл. 18, т. 4,…“
- В чл. 11 да се предвиди нова т. 3., както следва:
„3. Доставчици на ел. енергия, газ, на друг вид енергийни носители (напр. топлинна енергия и сгъстен въздух), телекомуникационни услуги, както и оператори на ВиК мрежи, вкл. лица извършващи дейности по пречистване на отпадни и/или атмосферни води, и др.п.
- Дружества, осъществяващи дейности по Закона за управление на отпадъците.“
Мотиви: 1) Законът допуска в ИП да има инфраструктура на трети лица – чл. 7, ал. 3;
2) Не може да се откаже на дружествата – доставчици на „комунални“ услуги да оперират в ИП, при което да придобиват собственост върху инфраструктурните съоръжения, респ. да продобиват вещни, в т.ч. сервитутни права.
- В чл. 14:
- В ал. 1 изречение Второ „Когато оператор на индустриалния парк е концесионер, забраната по чл. 16, ал. 4 от Закона за концесиите не се прилага.“ да отпадне от текста и да се премести.
- Да се създадат нови ал. 5 и ал. 6, както следва:
„(5) Когато оператор на индустриалния парк е концесионер, забраната по чл. 16, ал. 4 от Закона за концесиите не се прилага.“
„(6) При създаване или разширяване на Индустриален парк, чрез придобиване на имоти по чл. 22е, т. 3 и 4 от Закона за насърчаване на инвестициите, ал. 7 на чл. 22а от същия закон не се прилага.
- В Чл. 16:
- ал. 2, да придобие следната редакция:
„(2) Вътрешната техническа инфраструктура по ал. 1 не може да бъде обект на сделка по чл. 15, ал. 1, освен при продажба на държавата или на съответната община. Ограничението не се прилага и при учредяване на ограничени вещни права на прокарване и преминаване по чл. 192 и чл. 193 от ЗУТ.
- да се включи нова ал. 3, със следната редакция:
„(3) Вътрешната техническа инфраструктура може да е собственост и на трети лица, при положение, че същите са лицензирани дружества доставчици на „комунални“ услуги.“
- В чл. 28 да се предвиди нова ал. 4 със следното съдържание:
„(4) Собственикът може да не възложи всички дейности по експлоатация на Оператора. В този случай, част от дейностите може да се извършват директно от Собственика или от лица, сключили договор с него, като координацията на дейностите на Оператора, собственика и другите лица се поема от Собственика.“
- В § 1, изречение Второ да придобие следната редакция:
„Производствена дейност е и дейността по производство на ел. енергия, както и складовата дейност.“
Мотиви: 1) С оглед постигане на конкурентноспособност, ИП следва да предлага на Инвеститорите устойчиви количества ел. енергия на предсказуема цена за дълъг период от време. Това е възможно само при положение, че в ИП се произвежда ел. енергия, независимо от това дали ще се произвежда от Собствените (в т.ч. чрез Оператора) или от Инвеститор, който осъществява дейността си в ИП въз основа на договор, сключен с Оператора. При положение, че капацитетът на Инвеститора не може да се запълни от другите Инвеститори в ИП, то разликите може да се предлагат на свободния пазар.
2) Предвидената в ЗИП фигура на Оператор на затворена електро / газоразпределителна мрежа, осъществява единствено разпределението. Няма друг механизъм Собственикът на ИП да предоставя на привлечените инвеститори изисканите от тях количества ел. енергия за дългосрочен период и на предсказуема (или дори константна) цена.
- Измененията на ЗУТ следва да бъдат насочени към всички ИП/Инд.зони (вкл. посочените в чл. 23, т. 1 от ЗИП, които не се вписват в Регистъра).
Мотиви: Основните норми на ЗУТ са насочени към устройството на различните видове територии, без да имат отношение към тези, за които е предвидена особена защита и съдействие, чрез специален закон (напр. ЗИП).
Техническият характер на нормите, следва да урегулира устройственото създаване и статус на всички образувания от подобен тип, независимо дали Собственикът им ще упражни правото си (или ще има възможност) за вписването им в Регистъра.
Необосновано е, съществуващите Индустриални зони (които поради начина си на изграждане и съществуващата собственост не може да се впишат в Регистъра), да не ползват техническите възможности (и да не изпълняват условията), предвидени в ЗУТ.
- Напълно подкрепяме мотивираното становище на БСК, изх. № 03-00-14 от 26.03.2020 г. (относно проекта на ЗИП), съгласно което е целесъобразно вече реализирани в една или друга степен и функциониращи индустриални паркове да получат право на вписване в регистъра на индустриалните паркове, като бъдат задължени по реда на чл. 30, ал. 1 от Закона при вписване да представят единствено: а) действащите ПУП на ИП, и б) разрешенията за ползване, издадени по реда на ЗУТ, относно изградената вътрешна техническа инфраструктура: транспортно-комуникационна система, водоснабдителна система, канализационна система за отпадни и дъждовни води и електроразпределителна/ електропреносна мрежа. Безпредметно при тях е изискването за представяне на концепция и бизнес план, които хронологически предшестват изграждането на индустриалния парк.
Принципно, във всяка от съществуващите Индустриални зони има участие и съответната община, независимо дали притежава урегулирани имоти или инфраструктурни обекти (пътни връзки, ВиК съоръжения и др.) Общината е одобрила (или дори е извършила служебно) устройствените планове, съгласно които е обособена Зоната. В този случай, уместно ще е заявител на вписване на Зоната в Регистъра да може да е и самата Община, при което тя да продължи да функционира по досегашния ред.
- С предложените в § 6, т. 7 и т. 15 нови членове в Закона за енергетиката (чл. 88а и чл. 171а) операторите на затворените разпределителни мрежи са приравнени към съществуващия за електроразпределителните и газоразпределителните дружества лицензионен режим. Тези дружества оперират на големи територии и имат голям брой клиенти. Същевременно, операторът на затворена електро- и/или газоразпределителна система ще оперира на значително по-малка територия и с много по-малък брой присъединени потребителски обекти. Поради това би било разумно за операторите на затворени разпределителни мрежи да се предвиди облекчена лицензионна процедура или друг тип регулаторен режим, който да не обременява излишно операторите, като същевременно гарантира сигурността и качеството на снабдяването.
м. 04.2020 г., гр. Пловдив
С уважение:
инж. Пламен Панчев
Изп. директор на „Тракия икономическа зона“ ЕАД
Вижте становището тук ⬇️
