Инж. Пламен Панчев: Индустриалната зона пести 25% от първоначалната инвестиция
Изпълнителният директор на „Тракия икономическа зона“ пред „Капитал Daily„
„Сиенит холдинг“ и „КЦМ 2000“, развиват мегапроекта „Тракия икономическа зона“ чрез специално създаден клъстер. Той обединява зоните в няколко общини около Пловдив. По темата разговаряме със съуправителя на зоната и председател на съвета на директорите на „Сиенит холдинг“
Има ли място в „Тракия икономическа зона“ за малкия и средния бизнес?
Една голяма фирма може да направи своята инвестиция където пожелае, защото разполага с добър екип и за проучване, и за реализиране на проектите. По-малките фирми, което е валидно и за чуждестранните инвеститори, не разполагат с тези възможности и за тях е по-добре и по-изгодно да намерят място за бизнеса си именно в икономическа зона. В „Тракия икономическа зона“ (ТИЗ) те намират решени основни проблеми: законодателство, терен, присъединяване към различните експлоатационни дружества, инфраструктура, услуги, които се предлагат тук. Практиката го доказва – например една средна фирма като „Уилям Хюз“ от Англия, която явно намери добро място за бизнеса си тук. Започна преди 10 години с 20 работници и 1000 квадратни метра сграда в индустриалната зона край Раковски. Сега вече има 100 работници, инвестицията й надвишава 15 млн. евро, а сградният й фонд е повече от 5000 квадратни метра. За този инвеститор влизането в икономическата зона означаваше сигурност, познаваемост на условията и той разширява производството си вече 3-4 пъти.
Да не пропуснем цената като фактор за влизане на бизнеса в ТИЗ. Изгодна ли е тя, може ли една средна фирма да си я позволи?
Ако един инвеститор трябва да направи инвестицията си „на голо поле“ и ако предпочете да влезе в икономическа зона, втората инвестиция е с около 25 на сто по-ниска от първата. Това казва всичко. Икономиите идват от изградената инфраструктура, от изчистените права на ползване или на собственост, които вече са направени и той ги спестява, както и от разхода за време, което бизнесът високо цени.
В какво се изразява „симбиозата“ между големия и средния и малкия бизнес в „Тракия икономическа зона“?
Да погледнем добрия пример на „Либхер„. Фирмата е позиционирана в индустриална зона „Марица“, част от ТИЗ. За да обслужват, за да бъдат доставчици и подизпълнители на „Либхер„, в индустриалната зона дойдоха още 4-5 средни фирми. Нещо повече – връзката между инвеститорите в „Тракия икономическа зона“ и Пловдив е не само икономическа. Компаниите търсят обучен персонал и учебни заведения, които да обучават този персонал. Чуждите инвеститори много често „внасят“ високи технологии и съответно повишават изискванията към знанията и уменията на работниците. Икономическите последствия от това са: повече знания, повече добавена стойност, по-високо заплащане и жизнен стандарт. Това е и начин да се свърже поизтънялата нишка „бизнес – образование“.
А какъв е интересът на общините да участват в „Тракия икономическа зона“?
За общините, на чиято територия има вече действащи индустриални зони, нещата са много ясни – работни места, устойчиво развитие, добър жизнен стандарт за населението. Но, да кажем, община Първомай, където още няма създадена индустриална зона, също подкрепя начинанието. Тя вижда своите интереси в това да реализира продукцията, произвеждана на нейна територия. Именно във и чрез ТИЗ, защото тук стартирахме зона с аграрна насоченост, в която се обединяват усилията и интересите на шест големи за България селскостопански производителя. Целта е създаване на няколко преработвателни предприятия и тържище за селскостопанска продукция.
Деветобщини и две сдружения сключиха през март Меморандум за сътрудничество при развитие на ТИЗ – общините Пловдив, Асеновград, Калояново, Куклен, Марица, Първомай, Раковски, Родопи, Стамболийски, „Клъстер проектиране и строителство“ и „Клъстер информационни и комуникационни технологии Пловдив“.
Кои са конкурентните предимства на „Тракия икономическа зона“?
Конкуренцията за привличане на инвеститори започва най-напред на международно ниво. Предимствата ни са, че България има законодателство, подкрепящо българските и чуждестранните инвеститори, ниски оперативни разходи и ниски данъци. Това е оценено от инвеститорите в „Тракия икономическа зона“, които са вече над 100, преди всичко от Европа. Работим и очакваме в следващите 10 години да дойдат поне още 100 нови инвеститора от ЕС. Виждаме потенциал и за привличане на бизнес от скандинавските страни, където все още сме малко познати. Но в индустриална зона „Марица“ вече има една скандинавска фирма – „Викинг“, която произвежда спасителни лодки. Сега сме в преговори за уголемяване на тяхното предприятие.
Китай ли е следващото инвестиционно направление в развитието на „Тракия икономическа зона“?
Местоположението на България, и особено на Пловдив, започна да става осезаем фактор при връзките ни с Китай. Тук е пресечна точка между Европа, Азия и Африка. Минават 3 от общо 10 паневропейски транспортни коридора – 4, 8 и 10. Пловдив е и важен железопътен център за Европа и Азия. Тук е входната врата за Европа по древния път на коприната, което в очите на китайците е много важно, защото е част от стопанската им история. Този път е носил просперитет на Китай през вековете, сега голямата страна отново иска да възроди това свое предимство. Първият инвеститор в ТИЗ е китайският лидер по производство и търговия със селскостопански продукти „Тиенджин фарм култивейшън груп„. Това е първият проект с предмет на дейност агробизнес, който Китай осъществява в страна от Европейския съюз. Компанията отглежда предимно житни растения. Работи от 2014 г. в ТИЗ след неуспешен опит да започнат бизнес в друга част на България. По време на Българско-китайския бизнес форум „Пловдив – Шънджън: Сътрудничество и инвестиции 2014“ „Сиенит холдинг“ АД и Huawei Technologies Bulgaria подписаха Меморандум за сътрудничество в технологичното обновление на „Тракия икономическа зона“. В развитието на ТИЗ се включва и Hainan Longquan Century Project Investment and Development Co. Ltd. с нейната дъщерна фирма Bulgaria Real Estate Investment Co.
Засега слабост в отношенията ни с китайците е, че те очакват, а ние нямаме конкретни проекти, които да им предлагаме. Но ние бързо се учим.
Какъв е инвестиционният капацитет на „Тракия икономическа зона“?
За 15 години инвестициите са над 1 млрд. евро. Нашата прогноза за следващите 10 години е да привлечем бизнес за още 800 млн. евро. Интересно е, че оценката на китайските експерти за инвестиционния капацитет при нас се равнява на 3 млрд. евро. Вярвам, че и оптимистичната прогноза е осъществима, защото „Тракия икономическа зона“ има подкрепа на държавната и местната власт, а това е важно за чуждестранните инвеститори. Досега в зоната има разкрити 12 000 работни места. През 2015 г. ще бъдат разкрити още 1500 – 2000 нови работни места само в завода на фирма „Сензор-Найт индастриъл„, която произвежда автомобилни части.
В състояние ли сте да обслужите този инвестиционен капацитет?
Имаме добър екип, но усещаме необходимостта да привличам още специалисти, за да развием добре проектните си намерения. Добре е, че в „Тракия икономическа зона“ имаме различни партньори – всеки със своя опит, капацитет и потенциал. С израелския ни партньор Ицхак Еден и неговите компании работим от 12 години, като заедно създадохме една от индустриалните ни зони. Те помогнаха да закупим терените и да ги окрупним, помогнаха да реализираме част от инфраструктурата и сгради, които се ползват от инвеститори. Те доведоха тук свой партньор от световна величина – „Газит Глоб“ (Gazit Globe).
Имаме също партньор от Италия. От българска страна си партнираме с „КЦМ 2000“ АД – компания с наистина много големи капиталови и експертни възможности. С тези партньори сме разработили съвместно по 1-2 проекта в различни индустриални зони. Например в индустриалната зона край КЦМ – до село Куклен, имаме съвместен проект за изграждане на завод за акумулатори на базата на оловото, което компанията произвежда. Считам, че проектът е силен и вероятността той да се реализира е много голяма.
Има ли зоната нужда от държавна подкрепа?
Работим добре с държавната и местната администрация. Искаме държавата да е по-близо до нас. Очакваме помощ от държавата по отношение на подобряване и изграждане на инфраструктурата за нормално предвижване на хора и стоки. Надяваме се в скоро време да се реализира проектът за реконструкция и разширяване на най-ползваната входно-изходна артерия на Пловдив – „Голямоконарско шосе“. Както и за разширението на пътната отсечка Пловдив – Асеновград. Надяваме се на помощ от държавата в обучението на работната ръка. Пловдив има един неизползван резерв от работна сила – ромите. Да, много от тях не са образовани. Но това не значи, че не искат да работят. Ето, при нас в „Тракия икономическа зона“ дойде един англичанин – от „Уилям Хюз“, и взе на работа само роми. Някои вършат елементарна работа, но има и 5-6 много висококвалифицирани специалисти. Е, не можем да чакаме да дойдат 100 англичани като него и да обучат работната ни сила. При това става дума за конкретно обучение на конкретни хора, а не общите обещания, че „ако дойдем на власт, ще разкрием работни места и ще обучим младите“.
